„ПЕТЕРБУРГ”
Николай Николаевич Дворжицкий/ Алл (189?-1967 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЕТЕРБУРГ
Към севера далечен са мъгли постлани,
крайбрежният гранит измит е в кървав крах
и скитат нощем в сънен причудлив размах
лишени от покой фантоми на титани.
Мъртвило. Млъкна кикотът на урагани,
пометен е стар раболепен прах;
пълзи унил по „Невски” и по островите страх
и щраква спусък на ръждясали нагани...
Търкаля Нева черните води в мъглата,
ажурни мостове над нея в сън висят,
покрива плесен храмовете стари святи,
с широки, тъмни, пусти улици е този град.
Без гробища е, само кръстове растат –
жив паметник са, че е мъртва свободата.
Ударения
ПЕТЕРБУРГ
Към се́вера дале́чен са мъгли́ постла́ни,
крайбре́жният грани́т изми́т е в къ́рвав кра́х
и ски́тат но́штем в съ́нен причудли́в разма́х
лише́ни от поко́й фанто́ми на тита́ни.
Мъртви́ло. Млъ́кна ки́котът на урага́ни,
поме́тен е стар раболе́пен пра́х;
пълзи́ уни́л по „Не́вски” и по о́стровите стра́х
и штра́ква спу́сък на ръждя́сали нага́ни...
Търка́ля Не́ва че́рните води́ в мъгла́та,
ажу́рни мо́стове над не́я в съ́н вися́т,
покри́ва пле́сен хра́мовете ста́ри свя́ти,
с широ́ки, тъ́мни, пу́сти у́лици е то́зи гра́д.
Без гро́бишта е, са́мо кръ́стове раста́т –
жив па́метник са, че е мъ́ртва свобода́та.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Алл
ПЕТЕРБУРГ
На дальнем севере плывут пучки туманов,
Гранит, омытый кровью, дремлет в берегах,
И бродят по ночам в причудливейших снах
Лишенные покоя призраки титанов.
Кругом мертво. Смолк хохот ураганов,
Сметен былого раболепный прах;
По Невскому, по островам ползет унылый страх
И щелкают курки заржавленных наганов...
Нева катит во мгле чернеющие воды,
Над ней, дремля, висят ажурные мосты,
Покрылись плесенью старинных храмов своды,
И улицы широкие и темны, и пусты.
И даже кладбищ нет, везде растут кресты –
Живые памятники умершей свободы.
---------------
Руският поет, писател и журналист Николай Ал (Николай Николаевич Дворжицкий/ Алл) е роден през последното десетилетие на ХIХ в. в Петербург. Завършва Константиновското артилерийско училище в Санкт Петербург. Участва в Първата световна война и в Гражданската война. През 1920 г. емигрира в Китай. Редактор е на харбинския литературен седмичник „Дальневосточный огонек”, сътрудничи на руските емигрантски издания „Русский голос”, „Новости жизни”, „Заря”, „Вал”, „Китеж”, „Дальневосточный синий журнал” и др. През 1923 г. се преселва в САЩ. Преподава руски език в Харвард, сътрудник е на в. „Новое русское слово” и сп. „Зарница”, публикува поезия в сборници и антологии като „Четырнадцать” и „Содружество”, основател и редактор е на в. „Русская газета”. Участва в дейността на Сдружението на руските поети в Ню Йорк. Автор е на стихосбирката „Ектенья” (1923 г.), от прозата му интерес представляват литературните миниатюри „Радость Смерти” (1920 г.), а от публицистиката „Интервью у Владимира Набокова” (1940 г.). Умира около 1967 г. вероятно в Ню Йорк, САЩ.